Анелия Баренска: Рисуването не е компромис

Дамата, която ще ви представим днес, в последно време се занимава с брандиране на бири, рисуване на карти за игра, организация на събития, маркетинг във всичките му форми. И това са само част от нещата, които прави откакто се е върнала от специализация по илюстрация в Барселона. Анелия Баренска е и илюстраторката на кариерното събитие на Тук-ТамКариерен Кошер. Здравей, Анелия Баренска!

Кошерът за мен беше… един вдъхновяващ и цветен проект, който направих с много желание и съм щастлива от резултата. Наистина се чувствам и лично обвързана с това, което Кошерът представлява – като предизвикателство да обединя няколко илюстрации, които да са приятни, да вършат работа и същевременно да не са твърде стандартни. И се надявам да се е получил добър резултат.

От “изкусителката Барселона” се научих да… ползвам цветове. Тя е цветна, жива школа. За мен Барселона е точно изкусителен град, тъй като ми даде възможност също да не ме е страх от белия лист. Колкото и да е тривиално, за всеки един творец е много важно да започне да рисува и да хвърля, без да пести усилия, моливи и листа и в един момент нещата започват да се получават. Барселона определено ми даде много смелост, много цвят в нещата, които правя.

Белият лист е… винаги страшен, но в някакъв момент дава и една тръпка за ново начало. Белият лист не е задължително да има форма – може да се разрасне, от белия лист тръгват много идеи, които могат да станат движещи се (да стане gif, да стане видео). Винаги нося в себе си скицник – ако изскочи някаква идея, да я скицирам или да си запиша. И оттам тръгва всичко – от белия лист. Той е едно много хубаво начало.

Рисуването не е… компромис и не е на всяка цена. То е хоби, желание, страст.

Вдъхновението си отива, когато… човек не прави достатъчно усилия. Противно на очакванията рисуването за мен не е само вдъхновение. То е много работа. Много хора си мислят, че рисуването става просто по вдъхновение. Да, важно е човек да има някаква енергия, с която да рисува, но е важно и да отделиш много време и да правиш, да пробваш. Нещата в началото може да изглеждат не така както си ги представяш. Вдъхновението се базира на търпение и на много опити. След много, много работа в един момент, може би започва да става по-лесно от по-малко опити да изкараш това, което ти е в главата.

От Лисабон, Ротердам и Миконос си взех… вдъхновение! Взех си спокойствие и свобода. Това са местата, които бях обединила в една изложба с основна тема „вода“. Водата е важна за мен, тъй като рисувам и с акварел. Много често се обръщам към тази тема.

Първата ми изложба беше… “Късчета вода”, тъй като исках да материализирам тази идея за водата в нещо, което да представя като мой първоначален опит за самостоятелно показване. След това имам някакви участия тук-там с по няколко неща в общи изложби. Но още нямам смелост за втора изложба, тъй като се впуснах да правя много различни проекти за различни хора. Имам по-малко време за лични илюстрации. Но имам идеи като за 10 изложби в момента, просто им трябва време – отлежават. Надявам се може би догодина да имам нещо готово.

Бих оставила четката, за да… довърша с молив. При мен това е любима техника и в Барселона започнах да я разбирам. Всъщност разбрах, че това е нещо, което много ми харесва – да рисувам с традиционни материали, не само дигитално. Рисувам и дигитално, когато гоня къси срокове и трябва да предавам завършени неща по нощите. Но в работата с естествени материали има много спонтанност. В акварела тази спонтанност се усеща по-силно, въпреки че може и да е контролирана. За мен най-най красивите рисунки са с акварел и завършени с цветни моливи.

Ако чакам музата… ще нарисувам 3 неща, които не е задължително да ми харесват. Затова избирам да не я чакам, а да я предизвиквам –  когато рисуваш много и минеш през доста идеи и чернови, накрая измежду 20-те варианта, ще има 3 завършени илюстрации, които ще са много по-добри.

В България кариерата е… възможна, стига да го поискаш.

Сънувам илюстрации на… май не сънувам. Но бих искала да имам лекотата на движенията на доста илюстратори, които харесвам. Ева Санчес Гомез и Даниел Торент – това са мои преподаватели от Барселона, които много харесвам –  надявам някой ден да усвоя усещането за лекота, които носят техните илюстрации. Това за мен е последната цел в рисуването. Бих казала, че техните неща изглеждат като сънувани – с цветовете и настроението, което носят.

Рисувам Тук, където… може да е навсякъде, защото винаги нося молив и скицник.

Почивам си Там, където… мога да ходя боса. Пясък и солена вода.

Мечтая да… нарисувам детска книжка с акварели и моливи. Мечтая да рисувам и DIXIT карти.

Leave a Reply

Your email address will not be published.