Ели Цонова: Тук имам поле за изява

Днес ви представяме още една Тук-Тамовка: Ели Цонова. Тя е преподавател по немски език, фотограф и писател. Учи и работи 6 години в Германия. След завръщането си в България Ели Цонова пише книгата „Когато порасна искам да стана чужденец“. В нея събира историите на 30 души, които са минали по пътя на емиграцията. В момента подготвя и нова книга.

Интервюто с Ели Цонова се осъществи благодарение на подкаста Свръхчовекът с Георги Ненов. Цялото интервю можете да чуете тук.

Ели Цонова е много неща и едно от тези неща е писател. Разкажи за себе си.

Обичам да пиша, да снимам и ми харесва, че имам възможността да го правя в България. Някак си не усещам, че тук има спирки за каквото и да било. Основната ми работа през деня, когато не съм преследваща хобитата си, е да преподавам немски в голяма американска компания. След гимназията бях една от тези твърдо убедени личности, че няма да напускам България.

Приеха ме Немска филология в СУ, но осъзнах, че може би тук не е моето място. Тогава се запознах с тогавашното си гадже, приеха ме Медии в Германия и заминах на сляпо при него. Зарязах всичко тук, завърших Mедии и открих частично развитие за хобитата си. Започнах много да снимам по партита, което не беше близо до моя град. Но със страшния си ентусиазъм всеки петък отивах с влака, не спях и снимах партита, отразявах ги. Направих си блог за електронна музика и създадох мрежа от приятели и контакти, които се оказаха много полезни.

Прозрението дойде, когато се озовах в следния филм. Пътувах 2 часа всеки ден в едната посока до града, в който карах неплатен стаж в една агенция, която организираше партитата, на които ходех. Те бяха видели блога ми и от там станаха контактите. Но в един момент станах неудобна, защото ми плащаха осигуровките, нищо че стажът ми беше неплатен.

Тогава се замислих какво правя и се върнах в България по страшна случайност. От рано много харесвах GoGuide. За мен беше проява на класа да ги събирам и да гледам купчинките. Писах им дали случайно не си търсят човек за стаж и ме взеха. От тогава вече 6 години работя за тях, защото са много готини и вършат нещо много смислено. Те бяха една голяма причина да се върна в България и да работя това, което съм завършила – да пиша, което винаги съм обичала да правя.

Как написа книгата “Когато порасна искам да стана чужденец”?

Когато бях в Германия, безработна, баща ми си завършваше неговата книга. Той ми възложи платено задачата да му редактирам и коригирам книгата. Тогава толкова се надъхах, че той е написал книга, а точно беше излязъл в пенсия. Това така ме вдъхнови, че си казах, че няма да чакам до пенсия и ще напиша някаква книга, ама въобще не ми беше хрумнало каква ще е книгата. Само измислих заглавието, имам го от 2012, и увода, който тогава беше 18 страници. Дойдох си в България и 2015 вече ми хрумна да интервюирам хора, които живеят в чужбина или са живели в чужбина, или тепърва им предстои да ходят, и да покажа всякакви гледни точки на това къде човек може да бъде успешен. Беше ми писнало да чувам ти защо си се върнала тук, тук всичко е скапано, защо не си седя там. Пък там всичко беше ужасно – поне за мен.

2015г., след като бях поживяла 2 години в България, видях какъв разцвет има. Започнах да си правя списък с възможни хора, които да интервюирам, който се видоизмени. Интервюирах трима души и книгата пак умря. В началото на 2018г. си казах не, аз тази книга ще я напиша и до ноември бях готова с всичките интервюта, защото колкото повече интервюта вземах, толкова повече се вдъхновявах да продължавам. Даваш си сметка колко яки хора има в България, колко много вършат и колко много променят цялата представа за града и страната. И с колко много любов го правят, защото си личи, че всъщност го правят с идеята и на тях да им се улесняват нещата. Създават неща, които на тях им липсват и затова се получава. Надявам се поне частично да съм показала с тази книга, че навсякъде, ако имаш добра идея и знаеш как да я осъществиш, това ще се случи. 

Какви са предимствата на България спрямо Германия?

За мен са огромни, защото там съм една от многото – просто чужденка, която знае немски. Те също знаят немски. А тук знам немски, английски и мога да живея от това, че предавам тези знания ежедневно. Имам поле за изява, има хора, които се интересуват от това, което ще кажа и направя. Там, не казвам, че е невъзможно да пробиеш, но не е лесно. Докато тук някак си нещата се случват. Пак трябва да се бориш, да инвестираш много усилия и концентрация, обаче обратната връзка е по-директна и нещата се случват по-бързо. Отдавам това на факта, че просто тук сме по-малко и сме един балон от хора, които се занимават с по-артистични неща. Един съвет, който мога да дам, е да си преследваме нашите интереси, а не да се опитваме да скачаме през тях към нещо съвсем друго, което изобщо не е нашето призвание. 

Имаш ли някакво любимо място в Берлин?

Любимо място ми е изоставена шпионска база, изградена върху отломки от войната. То е хълм, който вече не можеш да кажеш, че някога е бил нещо друго. Но на върха на този хълм има шпионска база с огромни бели куполи. Тя може да бъде посещавана. Води се най-голямата галерия за графити в Европа в момента.

Ако имаше възможност да използваш машина на времето и да се върнеш назад към 18-годишната Ели Цонова, какво би си казала?

Бих заминала директно. Не казвам, че човек трябва да остане да живее в чужбина, но със сигурност трябва да поживее в чужбина, защото само така може да се опознае в съвсем друга среда и да се изгради наново като личност. Всяко едно местене, дори това обратно към България ми помогна да се изградя наново. Смятам, че всеки човек, който се стреми към това да бъде най-добрата си версия, е хубаво да мине през няколко такива катарзиса, за да излезе от тях още по-силен.

Подготвяш нова книга. Разкажи ни за нея.

Интервюирам двойки и ще разказвам за тяхната история – как са се запознали. Интересното е, че е с две гледни точки – абсолютно анонимно, никой няма да знае коя е двойката. Всичко е много искрено и лично. Интересното за мен е, че в двойката хората ще представят тяхната история по два различни начина. Страшно смешно е за мен да ги слушам нещата, защото стоя от двете страни и всъщност са коренно различни версии. Искам да покажа това, че когато си дадем сметка, че нашият свят не е непременно светът на другия, нещата пак се получават и има толерантност между нас.

Leave a Reply

Your email address will not be published.