Виното е средство да откриеш кой си

Ирина Софранова е завършила Виенския университет през 2006 г. с журналистика и икономика, специализирала е в Амстердам, а по-късно, завършва и единствената световноизвестна институция за винен маркетинг – Wines and Spirits Education Trust. След като живеe в чужбина повече от 15 години, работейки за големи корпорации и неправителствени организации, Ирина Софранова се завръща в България през 2015 г. В момента консултира компании, винарни и институции в областта на маркетинга на виното, PR-а, стратегическата комуникация. Ирина Софранова организира персонализирани и корпоративни семинари и събития за изграждане на екипи, както и тематични винени турове до европейски винени дестинации.

През годината, в която реших да уча във Виенския университет имаше условие: да бъда приета в локален университет, като специалността не можеше да бъде сменена. За да уча комуникационни науки и журналистика, аз трябваше да бъда приета някъде в България подобна или същата специалност. Кандидатствах в 5 университета, седях и четях непрекъснато, защото много обичах да уча. Приеха ме на много места, а в Софийския университет – специалност “Връзки с обществеността”. Записах се и взех изпити през първия семестър, а от Виенския университет ми казаха, че могат да ми признаят някои от тях. Реших да завърша паралелно двата университета.

Тогава възникна казус – аз бях приета да уча във Виенския университет, но българската страна не ме пускаше да напусна държавата. В същото време от Виена ми казаха, че трябва да се запиша на място в идните два месеца. Тогава баща ми, който по това време имаше позиция в австрийска фирма, успя да ми съдейства за издаване на 10-дневна туристическа виза. По онова време самолетите бяха скъпи, а автобуси почти нямаше, затова семейно заминахме с влак за Виена, с прекачване в Будапеща. С доста предизвикателства все пак успяхме за няколко работни дни да обиколим цялата столица, да намерим общежитие, да открием сметка в локална банка и да задоволим всякакви други подобни изисквания.

Върнахме се и трябваше 3 месеца да чакам за студентска виза, с която в последствие заминах. Не знаех езика и трябваше да започна от нулата преди фактически да стана редовен студент в специалността си, която по това време беше доста желана, а чужденци почти нямаше, заради естеството на предметите: трябваше да се говори езика като майчин.

Казусите бяха още повече. Завърших паралелно Софийския и Виенския университет, но 2006 г. България все още не беше част от ЕС и легален начин да си намеря легално работа меко казано не съществуваше. Освен един единствен: да намеря работодател, който да гарантира, че на локалния пазар на труда не съществува никой друг, който да има моите качества. И това успях да направя и след като завърших: влязох по инерция в корпоративните среди, за да натрупам опит, а и да се предизвикам. Там ме завъртя една центрофуга – доказвах се, доказвах се, доказвах се. Минах през всички мислими стадии на модерното общество: израстване в кариерата, бърнаут. Това беше и точката във времето, в която осъзнато започнах да си задавам въпроси: коя съм аз, какво търся, какво искам всъщност, кои са те.

Още преди това много пътувах и бях видяла, че най-истинските хора, са хората, посветени на природата, хората, които живеят по простите правила на Вселената: отглеждат грозде, произвеждат вино, наслаждават се на семплостта на природните процеси: именно винопроизводителите. Австрия има много специфична винена култура, в която аз подсъзнателно се влюбих. В радиус около 100 км извън Виена са позиционирани по-голяма част от локалните изби и всички те имат свои уикенди с дни на отворените врати, в които са достъпни за публиката. Хората отиват, сядат на импровизирани пейки насред лозята и на мен определено ми беше интересно да ходя там и да общувам с всички тях: посетители и винопроизводители. Това за мен бяха истинските хора.

Реших да проуча къде има образование за вино и намерих Wine & Spirit Education Trust, базирано в Лондон, с клонове в 150 държави. Видях, че на 60 км от Виена, е австрийския клон на Академията и се записах да уча “Енология и винен маркетинг. За да успея да се справя с терминологията на няколко езика обаче, реших да уча там, но и да полагам някои от изпитите на английски. Инвестирах парите, които бях спестила, в образование, а в  момента пиша дипломната си работа за Балканския винен туризъм.

Не бих казала, че някога съм дефинирала тази си страст като професия. Просто неосъзнато използвах натрупаното знание и тясната си специалност, за да се върна в България. Започнах да чета за локалните сортове и въобще за развитието на модерното винопроизводство на Балканите – Гърция, Сърбия, Македония. Обмислях какво мога да направя с виното и то с мен.

През 2015 стартирах с винени турове за австрийци и германци и това беше своеобразния старт на моето завръщане към корена. Купувах вина от български изби, които даже не знаеха, пътувах до Виена и на собствени разноски правех страстни презентации на Балканите като винен регион. Публиката беше главно от хора от корпоративните среди, които ми бяха останали като контакти и които разбираха от вино и се интересуваха. Събирах около 100 души на събитие и за една година направих 5-6 тура в България и на Балканите.

Тогава ми хрумна идеята тези семинари и презентации да бъдат интегрирани отново в корпоративния свят под формата на по-креативни и същевременно различни тиймбилдинги. След това започнах да преподавам вино – стартирах с курсове, които водех и продължавам да правя с голямо удоволствие. В началото единствените участници бяха само близки приятели, сега обаче интересът към виненото обучение е толкова голям, че понякога се налага да обявявам няколко дати за един и същи курс, поради факта, че броят на записванията се увеличава.

Това е малко като дали вярвам безрезервно в астрологията. Да, вярвам в доста неща от нея, макар че та са ми просто забавни и ми служат за ориентир. Например, наблюдавам, че хората, които предпочитат по-ароматни вина, живеят леко и естествено, тези, които консумират “модерни вина” са по-скоро посредствени, други, които предпочитат силни червени танинови вина, по-скоро търсят предизвикателства в живота. Но това е просто игра на интерпретации на характери. Всичко в крайна сметка е въпрос на баланс и компенсация, задоволяване на потребност.

Забелязала съм, че повечето хора за съжаление са в зоната си на комфорт, на познатите вкусове и рядко опитват нещо различно. Често купуваме вино, с което сме свикнали или такова което се консумира най-много от другите. Съответно самите продавачи го предлагат, защото се търси, и така се получава един затворен кръг. Много е интересен този психологически момент, който за съжаление ни ограничава в това да търсим и намираме нови винени стилове.

Нещо интересно по този повод е, че пътувайки по света, запознавайки се с много винопроизводители и техните философии вече почти със 100% успеваемост мога да си представя характера на човека, произвел дадено вино, само по една глътка от неговите вина. Също така не е необходимо дори да съм дегустирала виното – просто трябва да говоря с човека, който го е произвел за 10 минути, и веднага ще разпозная винения му стил. Затова моята цел е да разпространявам винената култура, предизвиквайки хората да пътуват, да пробват нови вкусове и да осъзнават себе си. Виното е просто средство да откриеш кой си всъщност и да се отвориш към и за света.

През последните 10 години виненият туризъм се развива. В България един от най-интересните региони за мен все още си остава Мелнишкият – между Сандански и Петрич, има десетина изби, които са малки, бутикови, иновативни. Освен корена ми, който е някъде от там, в областта се правят и прекрасни вина с локални сортове като широка мелнишка лоза и сандански мискет. Освен това регионът е обозрим и обходим и за един уикенд може да се посетят всички изби. Това е място, което всеки българин, който се интересува от вино, трябва да изживее. Особено сега с голямата гръцка вълна, пътувайки към средиземно море може да се направи една задължителна спирка преди границата, например в Мелник. Също така около Пловдив се възражда маврудената история. Като цяло сме на прав път и в България има много места, стига човек да има желание да ги обходи, дегустира и опознае.

Най-добрата комбинация между вино и храна е тази, която ни доставя удоволствие и е балансирана, която отговаря на състоянието ни в момента. Аз имам периоди, в които обичам да пия отлежало шардоне, други: в които се наслаждавам на димят например: всичко зависи от настроението и настройката ми. Обожавам отлежало, старо бяло вино с висока киселинност – за мен това е нещо, което много малко хора разбират. Повечето бели вина се консумират твърде млади.

При мен вкусът се формира на базата на психологическото ми състояние, на човека, с когото съм, на обстановката. Освен това всяка година, в зависимост от климатичните особености и виното е различно – то е нещо, което е живо и се развива. Именно това прави от него нещо, толкова интересно и вдъхновяващо.

Виното беше поводът да се върна в България. Получи се, без да съм седяла и да съм правила бизнес концепция за бъдещето. Просто реших, че ще рискувам и че ще се отдам на това, което наистина ме зарежда. Да, отне ми около 3-4 години, докато получа обратна връзка, но съм благодарна, че поех този път и продължавам да го вървя. Не съжалявам за секунда, просто бяха години, в които бях балканския Дон Кихот.

В един момент реших, че няма смисъл да аргументирам решението си, а просто го живеех. Всъщност отговаряйки на първия въпрос: точно това ми е професията – да вдъхновявам хората с това, което съм показвайки, че ако си автентичен, живееш със страст и вярваш в мечтите си, няма неосъществими неща. Това е и стартът на истинското живеене. Така, както аз го разбирам.

Leave a Reply

Your email address will not be published.