Кристина Газиева: Германия ме научи на точност

Кристина Газиева е сред топ репортерите на bTV Новините. Тя получава бакалавърска степен по „Комуникационни науки“ в университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, Германия. След като се дипломира се връща в България за 3-месечен стаж в bTV, където още през първия месец създава първия си авторски репортаж. Това е моментът, в който плануваното повторно заминаване за Германия отпада. От тогава до днес Кристина Газиева е носител на множество награди, сред които наградата за най-добър здравен репортер на годишните награди „Даниела Сеизова – в името на живота“. През 2017 г. и 2018 г. Кристина е носител и на голямата награда от конкурс, посветен на борбата с Хепатит С, за обективно отразяване на проблемите на болните. Тази година журналистката беше отличена и сред „Достойните българи” на “24 часа” – за репортажите си, с които помогна на 9-годишния Стефан Радойчев, който страда от спинална мускулна атрофия, да продължи лечението си в Румъния.

Ако все още не сте го направили, регистрирайте се за Кариерен Кошер 2019 – най-мащабното кариерно събитие за българи с опит в чужбина.

Кога и как реши да се занимаваш с журналистика?

Още в ранните си ученически години знаех, че ще се занимавам с журналистика. Колкото и клиширано да звучи, за мен тя наистина е не просто професия, а кауза. Не е нужно да се двоумиш дали искаш да бъдеш журналист или да упражняваш друга професия. Ти просто знаеш накъде отива твоят път. Отдаваш се изцяло.

На какво те научи времето, прекарано в Германия?

Научих се на дисциплина и точност. Да бъда отговорна към ангажиментите си, да бъда самостоятелна. Това са едни от най-ценните години в живота ми. Учиш се да се интегрираш в чужда среда, да се опитваш да бъдеш точно толкова добър, колкото са самите германци.

Защо реши да се развиваш в България?

Не бях взела категорично това решение. Върнах се през 2012 г. с идеята да изкарам един 3-месечен стаж в bTV, след което отново да се върна в Германия. Но динамичното ежедневие и страстта към телевизията ме накараха да остана и след стажа. Реших, че има какво да дам на моята страна и че ако все повече млади хора се връщаме, тя рано или късно ще промени облика си към по-добро. Не съжалявам за избора си. Тук не е по-трудно от Германия или Франция. Нито пък е по-лесно. Навсякъде трябва да се доказваш, но въпросът е къде се чувстваш по-добре.

Каква беше разликата между обучението в Германия и в България?

В Германия завърших специалност „Комуникационни науки” с втора специалност – „Политология“. Много теоретично насочено обучение, което според мен е добра основа за по-нататъшно развитие. Имахме и задължителни 400 часа практическо обучение в две различни сфери на комуникациите – 200 от тях прекарах в една от най-добрите ПР-агенции в Мюнхен. Другите 200 – в местен вестник. 

В България реших да завърша и магистратура по „Журналистика, продуцентство и финанси” във ВУЗФ. За разлика от теоретичното обучение в Германия, тук наблегнахме повече на практика. Учихме се на терен и се срещнахме с много експерти от сферата на журналистиката – продуценти, редактори, репортери, сценаристи. Именно чрез това обучение се запознах с настоящия главен редактор „Актуални предавания” в bTV Валя Гиздарска, която ме покани да стана част от екипа на телевизията. Оттам пътят ми продължи в bTV Новините, предаванията „Тази сутрин” и „Тази събота и тази неделя”.

Как може да се подобри свободата на словото в България?

Смятам, че вече вървим в правилната посока и това зависи от всички нас. В bTV Новините често виждаме разследвания на мои колеги, които водят до оставки, до сериозни промени, свързани с живота на хората. Убедена съм, че това е начинът да покажем, че свободата на словото е важна и променя цяла една държава. Това е и основната задача на всеки истински журналист. Неслучайно сме четвъртата власт (усмихва се).

На коя личност от професията се възхищаваш?

На моя колега Светослав Иванов и на неговия различен почерк, който го отличава като журналист. Доказва, че с не-нападателност, но със знания и увереност можеш да бъдеш добър журналист и да поставяш правилните въпроси. 

Възхищавам се и на Антон Хекимян, който е динамичният и неуморим журналист, който може да разказва истории, хващащи за гърлото, и същевременно да задава важните, неудобни въпроси. В екипа ни се гордеем с много доказани професионалисти и всички те заслужават уважение за усилията, които полагат, за да стигат до истината.

На каква тема беше първият ти репортаж?

Първият ми репортаж бе излъчен в сутрешния блок на bTV „Тази сутрин”. Разказах историята на студент по медицина от ромски произход. Израснал в гетото и останал кръгъл сирак – и двамата му родители си отишли от сърдечни заболявания. Ето защо решил да следва медицина и един ден да бъде кардиолог, за да спасява сърца. Хубавата част на тази история е, че след 5 години успяхме да отразим и дипломирането на д-р Мирослав Ангелов, а в по-следващи репортажи и работата му като кардиолог. 

Коя история от репортаж никога няма да забравиш и защо?

Помня всички истории, които съм имала честта да разкажа, защото всички те ни дават уроци. Борбата на семействата на деца със спинална мускулна атрофия, например. Проследихме емигрирането на българско семейство в чужбина, защото у нас лечението беше недостъпно. Посетихме ги в Германия, където 5-годишният Дамян ни изпя…българския химн. Житейски истории като тази те хващат за гърлото. Срещаш се с мъката на хората, но същевременно виждаш каква сила има в тях. Мисля, че тези истории учат и зрителите ни на много. 

Как намираш историите за репортажите си или те намират теб?

Взаимно се намираме. Често ми пишат в социалните мрежи, обаждат ми се, зрители ни изпращат идеи, сигнали, информация. За което съм благодарна, защото по този начин успяваме да разкажем истории, които иначе биха останали скрити. Спомням си как миналата година една позната ми писа във Фейсбук – преди дни е било дипломирането на лекарите в Медицинския университет във Варна. На това дипломиране се появила млада лекарка в инвалидна количка, водена от сестра си близначка, която също завършва медицина.

Оказа се невероятна история за обичта между две сестри, за препятствията, които ти се струват непреодолими, но накрая виждаш, че можеш да надминеш и себе си. Често тези разтърсващи истории остават в сянка, защото героите отказват да застанат пред камера. След дълги разговори, двете сестри лекарки се съгласиха да разкажат историята си пред мен. Ето защо благодаря на всички, имали смелостта, да застанат с лицето си пред камера и да разкажат за своите трудности. Д-р Дария Бояджиева и д-р Василена Бояджиева, благодаря ви за доверието още веднъж! (Усмихва се.)

1 Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.