Лора Николаева: Аз мечтая докато правя

лора николаева

Днес ще ви представим Лора Николаева – успешен дизайнер в Лондон и художествен директор на известния моден бранд Lora Gene. Тя е стилна, има отношение към детайла и вярва в каузата за нулевия отпадък. С работата си Лора се опитва да промени погледа на брандовете към нов начин на правене на дрехи. Всичко това се случва в България.

Интервюто с Лора Николаева е част от поредицата ни за хора, които помагат на средата в България, от Тук или от Там. Ако и вие сте тук-тамовец, не пропускайте да се регистрирате за Кариерен Кошер 2019. То е най-мащабното кариерно събитие за българи с опит в чужбина.

Би ли ни разказала къде живееш в момента и с какво се занимаваш?

Живея в Лондон, занимавам се с мода и няколко други неща.

Как реши да напуснеш всичко Тук и да заминеш за постоянно Там?

Не съм сигурна, че ‘‘реших‘‘ е правилната дума за мен. За мен никога не е имало там, нито постоянно. Лондон е моят дом засега и аз съм истински щастлива тук. В България имам семейство и скъпи приятели, но за мен България никога не е била вариант. В този ред на мисли ‘‘всичко‘‘ винаги е било по-скоро тук, отколкото там.

Не си прекъснала напълно връзката с България. По какъв начин помагаш от Там средата Тук да стане по-добра?

Аз мисля, че не е възможно да прекъснеш връзка с която и да е земя, особено ако си роден в нея. Не знам дали помагам с нещо, но се опитвам. Ако трябва да съм напълно искрена, аз намирам професионалната среда в България за доста негативна и често изпълнена със злоба на чисто персонално ниво. Това прави нещата трудни и “зациклили‘‘. Извинявам се за откровеността.

Преди няколко години стартирах консултантска дейност, в общи линии на шега. Мои приятели дизайнери идваха често за съвет, тъй като аз разполагам с доста контакти с фабрики и като цяло имам опит в производството на облекла. Така изведнъж се оказах консултант на корпорации на високо ниво, които искат да променят начина, по който функционират. В момента тази дейност има доста сериозен напредък, тъй като индустрията се променя с бърз темп и, според мен, за добро. Все повече компании осъзнават нуждата от промяна, особено в момента, особено по веригата на производство, където има най-много проблеми.

В моята дейност всъщност се опитваме да променим индустрията отвътре (така да се каже), борим нископлатен труд, некоректно отношение към производители, използваме иновативни платове, които са направени от рециклирани материали и т.н. Тоест опитваме се да променим погледа на брандовете, които работят с нас към нов начин на правене на дрехи, докато се грижим и от двете страни нещата да са чисти и честни. Всичко това правим в България, която все още е един от водещите производители на дрехи в Европа.

Разкажи ни по какъв начин си свързана с каузата за нулевия отпадък.

Аз съм напълно убедена, че единственият начин да продължим да съществуваме на земята във вида, в който я познаваме, е да променим изцяло бизнес модела, строя ако щете. Капитализмът, като основна икономическа система, в която функционираме, е построен върху идеята за Economies of scale, тоест единственият път към “богатство‘‘ е да уголемяваш производителност, за да намаляваш цена (Зара, Амазон и т.н.). Този модел обаче се оказва пагубен за планетата, което вече е ясно на всички (само Тръмп не разбира).

В момента най-големият проблем в индустрията е употребата на дрехата. В Англия, например, 95% от облеклата се изхвърлят много преди да се износени. Аз лично познавам хора, които не перат тениски, тъй като им струва по-малко да си купуват нови. Това е бруталната истина, която трябва да се промени. Моята лична кауза е да работя върху нов бизнес модел, който да прекъсне този цикъл. Без да имам претенцията на иноватор, аз работя в тази посока всеки ден чрез моя бранд и тези на клиентите ни.

лора николаева

Какво би посъветвала онези българи, които все още са там, но се колебаят дали да се върнат тук? 

Ооо, не бих ги посъветвала. Аз смятам, че заемането на дадено пространство във какъвто и да е контекст е много персонално решение и най-вече усещане за свят, което всеки трябва да респектира. Това е валидно и за личното пространство.

Какво научи за себе си и за света през времето, откакто живееш в чужбина? 

Много и нищо. “Аз знам, че нищо не знам‘‘ е една от любимите ми мисли. Аз съм от хората, които вярват в ученето във всички формати, постоянно и докато дишам. Определено научих, че съм способна да възприема и да уважавам всякаква култура и хора, и това е едно от нещата, които ме вълнуват истински.

Казваш, че дрехите, които създаваш, трябва да разказват история.

Да, така е. Лична при това. Всичко, което правя, идва от дълбоко личностна позиция на търсене, най-вече търсене на ценност, която е ценна за света около мен. Всичко друго е Суета.

Какво мечтаеш да се случи в модата?

Аз мечтая докато правя. Това, което наистина искам да видя в моя живот, е индустрия, която приема всички култури без изключения, не само ги приема, но уважава и не ограбва, което често виждаме, особено в големите корпорации. Например, скоро имаше интересен случай с Каролина Ерера и мексикански принтове. Индустрия, в която всички имат място на масата, независимо от какъв социален клас идват, какъв е цветът на кожата им, индустрия, в която талантът и моженето са основни критерии. Аз съм дълбоко убедена, че това време идва и се надявам да съм част от новата ера, дори за малко.

Leave a Reply

Your email address will not be published.