Никола Тулечки: Французите имат дума за всичко

Днес ще ви представим още един Тук-Тамовец – Никола Тулечки. Той е завършил лингвистика и информатика във Франция, където е защитил и докторската си степен. Решава да се върне в България, за да е там, където е онова, за което мисли – проектите и хората, които обича.

Интервюто с Никола Тулечки е част от поредицата ни за хора, които са Тук или Там, но допринасят за средата в България. Ако и вие сте тук-тамовец, не пропускайте да се регистрирате за Кариерен Кошер 2019 – най-мащабното кариерно събитие за българи с опит в чужбина.

Къде и какво си учил в чужбина? Колко време прекара там?

Учих и работих в Тулуза, Франция от 2003 г. до 2016 г. година. Завърших лингвистика и информатика. Прекарах цели 11 години в един и същ университет, от началото на 1-ви курс чак докато защитих докторската си степен.

Как реши да загърбиш живота си Там и да се върнеш Тук за постоянно?

Докато бях студент, макар и да живеех във Франция, поддържах доста силни връзки с България. Идвах си често за повече време, имах много познати и там, и тук и на доста други места из Европа. Малко по малко обаче спря да ми е комфортно да съм навсякъде и едновременно никъде. Когато най-накрая завърших, дойде един момент в който усетих, че трябва да реша вече наистина къде искам да бъда. Казвам “наистина”, защото осъзнах, че за да ми е мирно на душата трябва процесите, от които се интересувам, да са локални, с други думи да се намирам там, където е и това, за което мисля. Тъй като не се виждах да престана сутрин да чета българска преса, и да се чувам по скайп с хората, които обичам, единственият вариант беше да си стегна багажа.

Какво научи за себе си и за света докато беше в чужбина?

никола тулечки

За себе си почти всичко, предвид че както останалите 20 годишни и аз бях абсолютно невеж, когато заминах. Докато бях там имах щастието да съм част от едно сложно, разнообразно и добре функциониращо общество, успяло да постигне завидно здравословен баланс между ред и свобода. Така и не спря да ми е интересно да наблюдавам как се постига и поддържа този баланс чрез един непрестанен диалог. Французите много говорят и държат за всичко да имат дума. Това честно казано ги прави леко дразнещи на индивидуално ниво, но на колективно допринася за изключително развитите традиции, както откъм натрупана култура, така и от към невероятно разнообразните институции, с които хората ежедневно взаимодействат.

Липсва ли ти нещо от Там, когато си Тук?

Декорът. Франция е като пощенска картичка. Има страхотна природа и много история. Освен това Французите са много внимателни с културното си наследство и следят да го опазват, колкото може. Резултатът е, че с малки изключения, фонът е много красив и радва окото. Това за съжаление не е нещо, с което България може да се похвали.

Разкажи ни с какво се занимаваш в момента в България.

Фирмата, в която работя, се казва “Онтотекст” и се занимава със семантични технологии. Мотото на компанията е “Making sense of text and data” и основно помагаме на клиентите си да организират, разберат и извлекат стойност от сложни и големи масиви данни, с които разполагат. Също това е компанията в България с най-голям брой успешни европейски научноизследователски проекти. Лично на мен това ми харесва, защото прави работата ми много по-разнообразна и по-малко подчинена на чисти пазарни сили. Данните са си данни, но е доста по-забавно, когато те не са винаги от един и същи тип и събрани с една и съща цел.

По какъв начин всеки отделен човек може да промени средата в България?

Като спре да лъже. Сериозно! Който говори неща, които знае, че не са истини, независимо от обстоятелствата, няма как да промени средата към добро. А след като е спрял да лъже, ако случайно му е останал някакъв ресурс, може да изолира някой много малък и разрешим обществен проблем, в който да фокусира цялата си налична енергия и да го бута, докато не го разреши напълно. Но дори и само да спре да лъже е достатъчно.

Какво е нужно, за да успее човек в България?

Това е много индивидуално. Да “успееш” предполага, че си постигнал някаква цел. Съответно много зависи какви цели си полагаш и какви жертви правиш, за да ги постигнеш. Иначе, за да живееш добре, било то в България, било то другаде, има една минимална граница на материален комфорт, под която трябва да внимаваш да не паднеш. Но отвъд която е хубаво бързо да се префокусираш върху това да не изпадаш в нездрави зависимости и да не поемаш повече отговорности, отколкото реално можеш да си позволиш. И солидна доза късмет, разбира се.

Коя е твоята страст извън основната ти работа?

Баща съм на близначки на 2 години. Количеството страсти, на което те са източник многократно надхвърля капацитета ми. Между тях и работата ми съм на 100%.

За какво мечтаеш в кариерен план?

Мечтая работата ми да не ми стане скучна.

Leave a Reply

Your email address will not be published.